НАВЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЪРТВАМ, -аш, несв.; навъртя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. навъртя̀л, -а, -о, мн. навъртѐли, прич. мин. страд. навъртя̀н, -а, -о, мн. навъртѐни, св., прех. Рядко. Навъртам; навъртявам. — Навъртвай по-често гайките, за да не ти падне колелото. навъртвам се, навъртя се страд.

НАВЪ̀РТВАМ СЕ несв. (рядко); навъртя̀ се, св., непрех. Навъртам се; навъртявам се. Кръчмарят Генчо Митаков, едър, тантурест мъж, който ту посядваше при групата, ту ставаше и се навъртваше около тезгяха, направи кисела гримаса. Д. Ангелов, ЖС, 212. Сетне Христо Чакъра взимаше пищова или кремъклията пушка и почваше да разглобява частите, а Рилко, оставил колата и кончето пред тъмния дю‑

кян, се навъртваше край приятеля си. А. Христофоров, А, 104. Изведнъж един страшен гръм се понесе над главите им.. Да е от ловджия, не е:.. Какво ще дири лов там, гдето постоянно се навъртват хора? Ст. Чилингиров, ПЖ, 192.