НАВЪРТЯ̀ВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от навъртявам и от навъртявам се1; навъртане, навъртване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪРТЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от навъртявам се2.