НАВЪТРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЪ̀ТРЕ нареч. 1. В посока към вътрешността или дълбочината на някакво обикн. затворено пространство, място. Противоп. навън. Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре [в дупката], то навън. Най-после я издърпало... Ран Босилек, ВП, 29. Автобусите,.., се управляват от един единствен човек — шофьора. Затова качването става от предната врата, подава се монетата на шофьора, влиза се навътре и се слиза от средата. Г. Белев, КВА, 291. Пред входната дупка на канарата избухнал голям пламък и осветил един широк проход навътре. Момъкът се пъхнал и влязъл в лабиринта. Н. Райнов, КЧ II, 19. Цялата гора, омотана в тая хаотична тъкан, добива нови и фантастични очертания,.. Навътре може да се иде само по тесни коридори, просечени от дърварите. Й. Йовков, Разк. II, 33. // В посока от края към централната част на някакво пространство. Методи стана и машинално бутна по-навътре кафената чашка, оставена от Васил. М. Грубешлиева, ПП, 273-274. Филип стана, съблече се и навлезе в морето. Заплува навътре, дишайки размерено и силно. Ем. Манов, БГ, 64. Изместиха лодката по-навътре. Пак синеоката разпери мрежата и я хвърли нашироко. П. Михайлов, ПЗ, 17. Дрехата се поставя с предната ѝ част към масата. Двете ѝ страни по дължина се сгъват навътре. Н. Алфатарлиева и др., ТГДО, 65.
2. В пределите, вътрешността на някакво затворено пространство, място далеч от края; вътре. Противоп. навън, извън. Крушата беше навътре, но клонакът ѝ, гъсто покрит с узрял плод, се жълтееше над кукуруза още от пътя. Ил. Волен, НС, 61. Стоян видя точно насреща добре позната сграда — голямата, винаги отворена порта, двора навътре и механата до нея на хана, в който винаги спираха в пазарни дни дядо му, баща му. Д. Талев, ЖС, 29-30. А гората страшна, няма, / тайнствено шуми... / И навътре се синее / хладна дълбина. / И какво се крие в нея? / Смърт ли? Тишина! Л. Даскалова, СТ, 119. Морето още не можеше да се успокои,.. През разпокъсаните облаци далеч навътре падаше слънце и блещеше върху пяната на вълните. Й. Йовков, Разк. II, 51-52.
3. В посока, различна от естествената, към някаква вътрешност. Противоп. навън. Единият [непознат],.., с вид на шеф,.., с дръпната навътре черна коса, издишваше толкова безумна дързост с рошавите си вежди, че всеки би се решил да прегази с него и мътна вода. Д. Вълев, Ж, 48. Самата домакиня,.., се чувствуваше някак празнично и съвсем друга.. С необикновено високи и изкривени навътре токове, посрещаше весела и щастлива гостенките. М. Грубешлиева, ПП, 26.
4. Прен. Към душата, към духовния мир на човека. И овчарите гледаха Родопа, а пък аз гледах лицата им, изваяни от вятъра. И виждах, че погледите им са обърнати навътре. А. Дончев, ВР, 103. — Но както и да е, отървахте кожата. — Властта си каза думата! — отвърна Юрдан глухо и гласът му се обърна навътре. И. Петров, МВ, 143. Беше изненадан [Белички], че тя [Марина] веднага се залови за неговата мисъл.. — И аз се мъча да разбера какво е било. Нищо, ти си твърде много обърнат навътре, към самия себе си, за да се интересуваш от другите. Д. Фучеджиев, 127.
5. Като междум. Обикн. грубо. За изразяване на заповед към някого да влезе някъде. Противоп. навън. Сам Хаджи Смион,.., надзираше вървежа и правеше строги забележки: Иванчо, право! Даскале, навътре! Ив. Вазов, Съч. VIII, 43.
◊ Вземам (взимам) / взема нещо навътре. Разг. Проявявам прекалена чувствителност, засягам се, обиждам се от нещо. — Пък ти, братко, не го вземай толкова навътре... Войник, който не е ял калая и не е носил наказание, не е войник... П. Вежинов, ЗЧР, 52. Но тя [Марина] осъди и братовчедка си. Ако е толкова чиста, защо взема навътре приказките на Кавръчето, нали всички знаят какъв е въшльо. Г. Караславов, ОХ I, 202.