НАВЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЯ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; навя̀жа, -еш, мин. св. навя̀зах, св., прех. Остар. Книж. Налагам нещо на някого; навързвам3. По наше разбиране поученията на историята трябва да бъдат използувани от нас, от народа, преди ние да имаме право да ги навязваме кому да е. Пряп., 1903, бр. 4, 1. навязвям се, навяжа се страд.
— От рус. навязывать.