НАВЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЯ̀Н, -а, -о, мн. навѐни. Прич. мин. страд. от навея като прил. Навеян, навят. Никола Попов я [Стефка] загледа,.., въздъхна и подкани да излязат.. Закрачил насаме със словослагателя.., той му заговори, като.. диреше да отмахне навяната му от срещата със Стефка тъга. А. Страшимиров, Съч. I, 254-255. Навян сняг. Навени листа.