НАВЯ̀СВАМ, -аш, несв.; навя̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. навясва ми. Прилошава ми, става ми лошо; премалявам, примирам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.