НАГАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀ДВАМ, -аш, несв.; нага̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Нагаждам2; нагатвам, нагатнувам. Така и ми днес нагадваме, че някога си ще завлада всеобща цивилизация и напредък, щат ся потрошат оградите, които стягат народите, па ще завлада муждуособна любов и сговор. Лет., 1874, 160. А аз привождам тия примери само за да покажа, че чловечеството преди толкова си столетия еще нагадвало някак си мътно и тъмно за едно събитие, което с важността и величината си имало да преобрази света. Така хората нагадвали за някоя си нова земя, па по-после я и намериха. Лет., 1874, 160. — Майко, като че искаш да нагаднеш где е, кажи ми; накрай света да бъде, ще отида да го [бащата] търся. Ст. Ботьов, К (превод), 67.

— Друга форма: нага̀твам.