НАГАЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГА̀ЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нагаждам1 и от нагаждам се. Той съзнаваше всичката порочност на хитрините и нагажданията си и сам гледаше с отвращение на много от своите постъпки. А. Гуляшки, Л, 127. Някои малодушни работници, възмущаваше се Вапцаров, се мъчели да завардят местата си с нагаждане, с подлизурство и дори с подлост пред господарите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 307.
НАГА̀ЖДАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от нагаждам2 и от нагаждам се; нагадване, нагатване, догатка. Особено пък привличаше моето по-близко внимание неговата необикновена разсеяност и чудното му държене и гледане, което пробуди в мене нагаждане, че този човек, освен тъмничната, ще има и друга, може би, по-лоша злочестина. Св. Миларов, СЦТ, 136. В живота на секий народ или племе има един период доисторический,.. но той няма още исторический онзи характер, с който са отличават последующите периоди, когато вече сичките предположения и нагаждания изчезват. Т. Шишков, ИБН, 83. За случки в Източная Индия има сега всякакви нагаждания; едни думат, че ще бъде добро за англичани, а други зло гуцат. БД, 1857, бр. 4, 16.