НАГАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГА̀ЗВАМ, -аш, несв.; нага̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Навлизам в нещо меко или течно, като газя. Боси, със запретнати крачоли, ние нагазваме в ленивата вода. Л. Стоянов, Х, 9. Момчетата с хоругвите и венците нагазиха в праха, след тях тръгнаха поповете,.., после стражарят, който носеше ордените на Чакъра. Д. Димов, Т, 299. Джипът нагази в мека, разкаляна почва и машината започна жално да вие. А. Гуляшки, МТС, 128. И самодиви в бяла премяна, / чудни, прекрасни, песен поемат, — / тихо нагазват трева зелена / и при юнакът дойдат та седнат. Хр. Ботев, Съч. 1980, 16. ● Обр. Нашите герои свикват бързо с новото си положение на съпрузи, изкарват криво-ляво медения си месец.. и изведнъж нагазват до пояс в мътилката на пустото земно животуване. Св. Минков, РТК, 166. // Навлизам с газене в пространство, покрито с нещо меко или течно. Томов тръгва из нивата, която шуми до самия път, нагазва в нея и се търкулва... Ст. Поптонев, НСС, 144. Нагазвам в локва. ● Обр. От двете страни на плажа скалите се спущаха към морето, нагазваха постепенно в него. Ем. Манов, ДСР, 404.
2. Разш. Непрех. С предл. в. Навлизам в някаква територия. Навлезе в окрайнините. Изтича крадешком като невестулка край дюкянчето на баща си и пое с облекчение дълбоко дъх едва когато нагази в градската чаршия. Г. Русафов, ИТБД, 26. Бащата влезе след нас и с галошите направо нагази по шарените черги на пода. Д. Бегунов, ГВ, 5. А когато през нощта полицаите се насочваха към Чобанови ливади и обграждаха къшлата, двама от парашутистите нагазваха в Тракийската равнина на път за Черноземския район. Д. Ангелов, ЖС, 168. По течението на р. Камчия, както и надолу към устието, посетителят нагазва в една мъчно проходима гъста гора, с изобилни бодливи храсти. ПН, 1932, кн. 4, 54.
3. Прех. Попадам, навлизам сред нещо и го настъпвам или стъпквам, като вървя. — Хей вампирино, кьорав ли си — овцете нагазиха картофите?!... Хей, Калитко-о! Ив. Хаджимарчев, ОК, 12. Когато излезе на улицата, Кривия нагази една купчина деца, които играеха на конче. А. Каралийчев, ПГ, 51. Издънени зеят прозорци, витрини, / нагазвам край тях раздробени стъкла. Т. Харманджиев, П, 48. // Разг. Газя, тъпча докрай с крака гърба на някого, за да раздвижа кръвта му, да го отболи (обикн. при простуда, когато някой е схванат); намачквам1, натъпквам. Детето ме нагази и болката на гърба ми размина.
4. Прен. Непрех. Обикн. с предл. в. При разговор, мислено и др. — започвам да се занимавам с някакъв въпрос, да обсъждам нещо, обикн. без предварителен замисъл; навлизам. Щом ни оставеше хазайката с нейните сватлъци, ние двамата разговаряхме за литература, за философия, че и в политиката нагазвахме. Кр. Григоров, Н, 183. И за
да даде израз на онова, което има в душата му повече, онова, което не се поддава на израз чрез похватите на реализма, той [писателят П. Ю. Тодоров] нагазва в областта на приказката и на символизма. Б. Ангелов, ЛС, 246-247. Може би ще нагазите в психологията на големите престъпници? Вие сте чели и слушали, че когато ги очаква затвор, те са нетърпеливи час по-скоро да влязат в него, за да уравновесят живота си. Ат. Мандаджиев, БЦР, 70.
5. Прен. За болест, зло и под. — сполетявам, връхлитам. А тегловните дни на Бедняка бяха напред. Налегна глад. Нагазиха болести. Той се смая още повече. Ц. Церковски, Съч. III, 288. — Както сме измършавели, не холера, ами и чума маже да ни нагази — завърши бай Марин с плах и сдържан тон. Л. Стоянов, Х, 11. През лятото мъната нагази хубавите лозя, а син камък нямаше нито бучка. А. Каралийчев, НЗ, 94. Някаква напаст бе ги нагазила на млади години, та първите им дяца умираха — повечето още не годинясале. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170.
6. Прен. Прех. Остар. и диал. Нападам. — Заплесвате се вие по тая катеричка, ама де да видим кога ще прозяпате и стражарите ще ни нагазят. В. Андреев, ПП, 6. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка?... Ц. Гинчев, ГК, 311. Кмете, знаеш ли какво бясно куче ме нагази отзарана? Й. Йовков, ЧКГ, 48. Другарски с’водяли и пасли / във гората три волове, / .. / Ни вълк, ни мечка, нито друг звяр някой / не смеяли да ги нагазят. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 280.
7. Прен. Прех. и непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. на. Попадам на нещо лошо; налитам1. Ходя си по пътища и друмове и все добри люде ще се намерят.. Ала като се скрие звезда-предходница и се стъмни, тогава ми се свива сърцето. И вепър може да те срещне,.., или на бесовски хорища да нагазиш. Ст. Загорчинов, ДП, 114. Когато апостолите минеха през едно село и го прокараха под клетва, по-първите селени боязливо,.., дохаждаха в града да се допитат за ум до своите приятели и познайници, но дето стъпеха, нагазваха на огън и занасяха надире своите недоумения. К. Величков, ПССъч I, 16-17. На полнощ,.. не излизат вън от къщата; защото, потвърждават, че било "глуха доба", та да не би да нагазят нещо зло. СбНУКШ, 197. "Бели-цървени" са зли духове, които ядат и пият, женят се и се размножават като хората... За да не ги нагази човек, не бива да ходи нощно време покрай води, да спи под дървета. СбНУ ХV, 63. нагазвам се, нагазя се страд.