НАГАЗВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀ЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагазвам и от нагазвам се. В такива преживявания се корени и култът към хляба, в който хлябът се изтъква като обожествявана сила. Нагазването, настъпването на хляб е най-голямо престъпление. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. — Пари ли нямаше баща ѝ, та я махна, или какво? — продължаваше да издирва баба Цона, което никак не се харесваше на лелята. Това грубо нагазване в чужди домашни тайни я поразсърди, но се сдържа. Т. Харманджиев, Р, 141.