НАГАЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀ЙКА ж. Остар. Къс кожен камшик. Нагайката се пренесе в княжеството заедно с тайната полиция, начело на която бе поставен един авантюрист. С. Радев, ССБ I, 328. Казаците разпръснали тълпата с нагайките си. Има мнозина ранени. Бълг. 1902, бр. 485, 4. [Руският генерален щаб] мислеше да пропъди турските войски само с помощта на казашките нагайки. З. Стоянов, ЗБВ I, 167.

— Рус. нагайка.