НАГАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀Н м. Вид револвер за стрелба на къси разстояния от края на ХIХ век. С пронизващо пищене пристигна и полицейската камионетка. Още не спряла както трябва — и из откритите ѝ изходи наскачаха униформени и цивилни полицаи. Втурнаха се като вълци из площада и заудряха де кого видят — с дръжките на наганите си, с дървени палки, с гумени бичове. А. Гуляшки, Л, 95. Изведнъж изпукаха няколко пушки. Техните пламъчета ясно се забелязаха.. Дамян измъкна от кобура големия си наган и като се приведе, стрелна се към реката и скоро изчезна в тъмнината. П. Здравков, НД,

2123.

— От белг. собств. Naguan, през рус. наган.