НАГАР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀Р м. 1. Отпадъчно вещество, което се образува при горене или други химически процеси и се отлага, обикн. във вид на пласт по стените на горивните камери, на съдове, в цевите на оръжията и пр. С пафти в ръка Паруш снове из машинната зала,.., оглежда хилядите тръби и тръбички, кранове, винтове и чисти — тук капнало масло, там пръснало вода, другаде хванало нагар. Б. Трайков, ВО, 42. Велико пърлеше свинята, а баджанакът му Иван стържеше нагара по опечената глава и от това главата ставаше бяла. С. Северняк, ИРЕ, 60. [Никола] разтвори някои от по-важните инсталации и изтръпна: едни от каналите на димогарните тръби бяха задръстени, други — хванали нагар, който изолираше парата от нагряващата повърхност, трети — продупчени. РД, 1960, бр. 126, 1. Този метод на термична обработка дава възможност да се икономисват близо 4000 тона метал годишно, който се губи във вид на нагар при термичната обработка на металите във въздушна среда. ОФ, 1961, бр. 5142, 3. // Дребни частици от такова вещество, които летят и се разпространяват във въздуха. В палатката още мъждее фенерът — от неговия нагар е тъй душно. Л. Стоянов, Х, 115. От улиците ще изчезнат мрежите на електрическите жици и стълбове, формата на автомобилите ще стане капкообразна,.., бензиновият нагар от неизгорели газове ще престане да трови дробовете на хората. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Подухва топъл вятър, който лепи по яките тела червен нагар от хематита. ВН, 1958, бр. 2186, 1.

2. Разг. Зачервяване или потъмняване на кожата на човек, обикн. вследствие излагането ѝ на слънчеви лъчи, кварцова лампа и пр.; загар, тен. Никола беше израснал височък, с нагар от слънцето. Цв. Минков, МЗ, 153. Челото му стана съвсем гладко. Тъмният нагар на битките, на дима и прахоляка от подземието не можеше да скрие изражението: на сърце, което се вълнува. П. Вежинов, НС, 131.