НАГАРЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГА̀РЧАМ, -аш, несв.; нагорча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Имам и предизвиквам у някого леко горчив вкус; горча, нагорчавам. Харалан захапа сухия просеничен комат. Брашното беше престояло, залъците нагарчаха. А. Гуляшки, СВ, 138. Питката беше и клисава, и сипкава, безсолна, нагарчаше и все пак той я изяде. П. Вежинов, НС, 237. И топлите залъци, и благата гозба му нагарчаха. Горчеше му всичко, което идваше от дома на дъщерята скритом от щуравия му зет. С. Северняк, ИРЕ, 33. Зимните сливи са още зелени, нарядко се пъстрее по някоя, но тя още не е за ядене, само стипчи и нагарча. Ст, 1959, бр. 698, 2.

2. Прен. Причинявам, предизвиквам неприятно чувство, огорчение; горча. Оттогава, както ти казах, животът ми нагарча жестоко. И жената мълчи, и аз мълча... Г. Крумов, Т, 25. ● Обр. Има хора на тесто подобни: / .. / би могло спокойно да се каже, / че от добрина нагарчат даже. Хр. Радевски, Избр. пр II, 150.

НАГА̀РЧА МИ несв., непрех. Усещам леко горчив вкус. Гладът ме правеше нервен и в устата ми нагарчаше, защото вече допушвах и последните цигари в кутията. А. Христофоров, О, 134.