НАГИЗДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЍЗДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагиздя като прил. 1. За човек — който е с хубави дрехи и украшения; нагласен, докаран, пременен. Да не говорим за майка му, която била прежалила мъжа си още на четиридесетия ден и тръгнала с разни търговци и чиновници от Търново и от Дряново да се весели и да се разхожда, пременна и нагиздена, като че ли не е вдовица, ами мома за женене... К. Калчев, ПИЖ, 67.

2. За предмет — който е украсен с различни елементи или други предмети. — Ух, какво ти е хубаво тука! — спря се Станка на прага на нагиздената стая, която лъхаше на бор и на прясно откъснати дюли. Г. Караславов, ОХ I, 30-31. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли -.. нагиздена като в най-стари времена с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222.