НАГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛАСЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наглася като прил. 1. Който е с хубави, празнични дрехи; нагизден, докаран, пременен. Надойдоха и младежите и девойките от Атанаскиното звено. Всички пременени, нагласени като за най-голям празник. Кр. Григоров, И, 141. Киро влезе в коридорчето горе,.. След малко се показа — с бяла сламена шапка, със синкава купешка риза, избръснат и нагласен. Г. Караславов, ОХ III, 41.

2. Който е предварително подготвен, обмислен, а не е спонтанен, естествен; подготвен, преднамерен. Той слушаше с досада речта, която князът отправяше на политиците. Всичко беше като нагласено представление, от което няма да остане нищо, щом се спусне завесата. В. Геновска, СГ, 494. — Виж, виж, как доктора се кланя на госпожа Филчева.. Аха, сядат до тях. Той до Филчева, а тя до мъжа ѝ. Нагласена работа! Чудомир, Избр. пр, 184. Все си приписват заслуги, все искат награди и звания, а пък като разровиш житието им, всичко пресилено, нагласено. Ст. Даскалов, ЕС, 272. // За усмивка, сълзи и под. — престорен, изкуствен, неистински. Но по-лесно е да прикриеш радостта, възторга, отколкото омразата. Тя сега прозираше и през.. нагласените усмивки, издаваше и двамата. П. Проданов, С, 66.

3. За човек, лице — който е подготвен да действува за чужди интереси; подставен. — Видях го в кафенето на Дюселдорферщрасе.. — Кога? — стрелна я с очи Димитров, поразен от нейната безочливост. — На 26 февруари, четири часа подир пладне! — отвърна нагласената свидетелка, без да се замисли. А. Каралийчев, НЧ, 131.