НАГЛАСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наглася̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх св., прех. 1. Правя нещо да стане готово, пригодно за някаква работа, цел; нагласям. И изведнаж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. И когато призори, в просъница дочу отвън шум, говор (беше забравил да нагласи будилника да го събуди), Пашон скочи, поразкърши тялото с малко гимнастика и се почувствува бодър-бодър. В. Обретенов, С, 184. Още със скачането си от влака тичам направо към Искъра, като нагласявам едновремнно пръта и кроя как да пипна една по-едричка кекерица. Няма по-хубава стръв за сома от жабата! Д. Калфов, ИТШ, 19. Всичко, като за вас приятели, дал Господ в манастира, заповядайте долу в трапезарията, ще ви наглася вечеря. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 50. // Приготвям, привеждам нещо във вид, в който може да бъде използувано; нагласям, нареждам. — Тази нощ господин Колачев ще прекара тук -..- Нагласете му легло в южната стая. Г. Караславов, ОХ III, 95. — Днес трапезата нагласихме, та дойдох да ви поканя — теб и твоя Котаранчо... Ран Босилек, Р, 54.
// Настройвам (музикален инструмент). Когато нагласяваше китарата и затягаше кордите, той нарочно протакаше тая работа повече, отколкото беше нужно. Й. Йовков, ПГ, 45. Цигуларят Дени, който от години не свиреше, нагласи цигулката, събра другарите и раздвижи момите и момците. Елин Пелин, Съч. IV, 273.
2. Правя някой да има хубав, спретнат вид, подходящ за някаква цел, като го обличам, кича и под.; нагласям, нагиздвам, докарвам, пременявам, натъкмявам. Той облече нови долни дрехи, нова салтамарка и нова аба. Манолица лъсна калеврите му и го нагласи с новия калпак. Г. Караславов, Избр. съч. V, 213. Чакай да ти подрежа малко мустаците. Да те подмладим.. Аз думам по-свястната да те наглася. Ил. Волен, ДД, 11. Прегледа [учителката] албума. Хареса го, отбра парчета, скрои всекиму костюма, направи ни цяла кукла от чорап и така хубаво я нагласи, че ние само ахкаме и не смеем да я пипнем. В. Бончева, АП, 86. // Обличам, подготвям някого да има подходящ за някаква цел вид; натъкмявам. Ние знаехме, че за Нова година сурвакарите нагласяваха невеста момче, което мълчеше, за да не го познаем. Кр. Григоров, ОНУ, 84. Свиленка приготви Петърчо да пусне петте овце, които им бяха оставени като лична собственост, нагласи петгодишната Марга, зави ѝ малко хляб и сиренце и я заведе при съседката си баба Суса. Кр. Григоров, И, 10.
3. Разполагам, поставям нещо някъде, обикн. по правилен, подходящ начин; нагласям, намествам, натъкмявам. Селянките млъкнаха.., сетне една от тях млада и яка, обгорена от слънцето и обрулена от ветровете, се изправи, пое куфарчето и го нагласи върху две кошници. Г. Караславов, Избр. съч. II, 113-114. Той [апаратът] е тежичък, но пак може да се носи. Пък и няма да стане нужда. Ще го нагласим в кабинета на татко. П. Стъпов, ГВ, 55. В полусън тя [Вяра] усети, че някой я нагласява върху леглото, две ръце ѝ подлагат нещо увито на вързоп,.., после грижливо я завиват и оправят завивката към краката ѝ. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 203. — Можете ли ми каза,.., къде е управлението на станцията? А мъжът с мустаците, като нагласяваше по-добре очилата си, отвърна: — А че, как да ти кажа,.., такова нещо няма тук. А. Гуляшки, МТС, 45.
4. Разг. Подготвям, организирам, уреждам; нагласям, нареждам. Азисе мислеше за Бекир, макар на българките мохамеданки да е забранено да мислят за мъже. Тази грижа имат старите. Старите се срещат и нагласяват женитбите. Б. Несторов, СР, 22. Сега, когато самичък Прангата подготви и нагласи свалянето на Младена, учител Трайко,.., усети към стария чорбаджия някакво приятелско разположение и дори нящо като признателност. Т. Влайков, Съч. III, 215. Той така нагласяваше работата, че кому кон дал да си услужи,.., кому заел брашно до новата реколта.. — всички отработваха взетото на зелено. Кр. Григоров, ОНУ, 10. И сред шум голям / нов излет нагласява Берекета. / Файтони? Искайте ги вий от кмета. К. Христов, ЧБ, 58.
5. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Подготвям, уговарям, уреждам нещата така, че някой да прави или да направи нещо по волята си или независимо от нея; нагласям, нареждам. В понеделник — кръжок. За този ден ти си виновен, че ме нагласи да преподавам. Д. Кисьов, Щ, 413. Теодосий започна преговори с хуните, изпрати им торбичка злато и тайно нагласи убийци да погубят Атила. А. Каралийчев, С, 39. Зад решетките само ще скърцаш със зъби, пък като си на свобода — ще хапеш или ще нагласиш други да хапят заради тебе! А. Гуляшки, МТС, 338. — И аз та чух, като я нагласи да убий мъжа си през нощта, че да набяди търговците, и тъй да им земете парите. СбНУ V, 176. // Непрех. Замислям и уговарям, подготвям нужните неща, за да направя или да се прави нещо; нагласям, подготвям, уреждам. С мюфтията беше и Мустафа Демир-дишлията,.., когото търновските бееве потурчили, защото се бил влюбил в дъщерята на Нямцалията Мехмеда,.. и бил нагласил да я краде. Ц. Гинчев, ГК, 143. Нагласили бяха [Димка и Балашев] да излязат до чуката над Дунава, за да разходят учениците, а и да им покажат как Дунава е граница на България. А. Страшимиров, К, 75. Във Венеция. Там бяхме нагласили по-рано да идем. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 69.
6. Разг. Съдействам, правя така, че някой да постигне желаното или нещо да стане не по обикновения, редовен начин; вреждам, уреждам, нагласям, нареждам. Апропо, утре ще ти се обади в министерството моят баджанак Фердо Ганювенски, също много способен. Виж, ако обичаш, та го нагласи нейде в търговията. Може и във Външната,.. А, между нас казано, Фердо е тъкмо за там. Ем. Манов, ДСР, 15-16. Той е влиятелен човек и ще те нагласи навсякъде. НА, 1959, бр. 3437, 4. — Виж там и измисли някаква стая! — започна преговори с хотелиера Планински.. — Всичко е заето! -.. Виж там и нагласи нещо! СбСТ, 209.
7. Разг. Правя, подготвям нещо да стане, да изглежда по някакъв начин, обикн. с користна цел; кроя, скроявам, нагласям, нареждам. Така бяха нагласили [братя Василеви] всичко пред нотариуса, за да могат да изиграят при случай кредиторите селяни. П. Спасов, ХлХ, 202. Понякога дори и калфите се подиграваха и устройваха разни шеги с тях. Щом Петър Чипия излезе в петъчен ден от кундурджийницата си, неговите калфи веднага нагласяваха "играта". Г. Белев, ПЕМ, 83. Един ден чичо Тошко и татко се разговарят дълго време. Стори
ми се, че нещо нагласяват. СбЦГМГ, 337. // Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. я или със същ. като работа, неща. Правя, подготвям, уреждам нещо да стане по подходящ за някаква цел начин; нареждам, подреждам, скроявам, нагласям. Нагласили сме я хубаво. Тая нощ ще го пратим в колибата му затворен,.., а утре в зори ще иде там, уж случайно, Ибрям чаушинът и ще го залови. Ние — нищо не знаем. Зл. Чолакова, БК, 67. — София, че пак София, Николчо!.. А, че виж там, леля, разтичай се и да я нагласиш някаква, че Тинка горката вехне вкъщи и страда за изкуството. ВН, 1960, бр. 2615, 4. И от този разговор излязло, че и Красимира имала пръст в Рад Лупувата работа... Даже повече: тя нагласила тая работа. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 168.
8. Разг. Правя, изготвям, съчинявам (документ, писмо и под.); нагласям, нареждам, натъкмявам. Я ела да седнем сега на бюрото и да помислим хубавичко какво още лошо има у мене. И както сме в настроение, да нагласим една хубава солена дописка ли, фейлетон ли му викате. П. Незнакомов, СМ, 54. След туй ще идеш при един адвокат да ти нагласи едно заявление за искане на заема. Хр. Радевски, Избр. пр III, 92. — Ти допиши автобиографията си. Довечера ще я нагласим окончателно и ще си я препишеш на чисто. П. Славински, ПЗ, 269. // Стесн. Съчинявам нещо, което не отговаря на истината, на действителността. Преснакът започна да разправя разни истории и така нагласяваше разказа, че турците излизаха от добри по-добри. К. Петканов, Х, 117. Артистът, чийто слух беше вече отслабнал, долавяше гласа ѝ [на суфльорката] и каквото не се сещаше, сам го нагласяваше, както му хрумне. Ст. Даскалов, ЕС, 154. "Нов век" в последния си брой,.. разправя, че г. Данев не се бил виждал с н.ц. Височество,.. След като нагласява тая лъжа, "Н. век" се провиква, че н.ц. Височество ще има сериозни причини да игнорира първия си съветник. Бълг., 1902, бр. 527, 3.
9. Диал. Изпълнявам, изпявам (песен и под.); нагласям, нареждам. Докато Рашко се мъчеше да нагласи стара жътварска песен, кобилите спряха пред вратника на чифлика. К. Петканов, ЗлЗ, 94. — Я стига сте се превивали от смях, ами попейте пак,.., Радо, Станке, нагласете някоя, та засрамете ергените. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 177. 2 ● Обр. Светът е едно голямо позорище, на което хората играят комедия,.., въртоглавството нагласява свирни и песни.., времето спуща завесата. У, 1871, бр. 14, 224. нагласявам се, наглася се страд. и възвр. Аз изтупвах килима вън, на двора, — боса, по чехли. Като видях Паунов, засрамих се, избягах горе и пратих Минка да го поканят, да почака, докато се наглася. Г. Райчев, Избр. съч. I, 164. Днес тя беше много бодра, много спретната и много красива. Той си мислеше, че не заслужава такава хубава мома, но беше уверен, че се е нагласила заради него. Г. Караславов, ОХ I, 405.
НАГЛАСЯ̀ВАМ СЕ несв.; наглася̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Подготвям се за нещо, за някъде или да правя, да направя нещо; приготвям се, натъкмявам се, нагласям се. Направих си тоалета набързо и след закуската нагласих се за път. Н. Попфилипов, РЛ, 84. Гората оголя.. Паячетатa си изтъкаха меки дюшечета от паяжина и се нагласиха за сън из пукнатините на дървесната кора. П. Бобев, ЗП, 8. Христака започваше всяко доене с млекарката. Още като се отправяше към нея-.. се нагласяваше за доене. Ил. Волен, МДС, 195. Илковица беше се нагласила да излиза, тя даваше някакви наставления на децата си. Г. Караславов, ОХ II, 616. — Казвай де, казвай, каквото има да ми казваш! — викна Тодорчин и се нагласи да слуша. Б. Обретенов, С, 122.
2. Заемам удобно положение, удобно място; настанявам се, нагласям се, натъкмявам се. Дъбът оздравя. През пролетта пусна нови филизи, раззелени се, освежи се. А дроздът пак се настани сред шумата и зачурулика весело. П. Бобев, ГЕ, 88. Те [Гражев и Вяра] бяха стигнали при другите и търсеха място, дето да се нагласят по-удобно и да чакат ред, за да погледнат през рогатката към неприятелските позиции отвъд Драва. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 29. Преди четири години леля Мариола с мъжа си и двете си дъшери отидоха при роднини във Влашко и сега са се наредили много добре.,.. Хайде и ний да идем там! Най-напред ще се нагласим при тях, па после ще се наредим отделно. Д. Немиров, Б, 200. // Разг. Заемам добра служба, добро социално положение обикн. не по обикновения, редовния начин. Нагласих се в търговията, там печеля добре.
3. Със следв. изр. със съюз да. Имам намерение и се организирам да правя, да направя нещо; наканвам се, подготвям се, приготвям се, нагласям се. От дума на дума, те [жените] се нагласиха да земат един файтон и да отидат в Ючбунар.. на разходка. Ал. Константинов, Съч. I, 278. Впрочем Хатипов с пълно право намираше, бе буржоазията предварително се е нагласила да ухапе властта. Ем. Станев, ИК I и II, 408. Нагласиха са вечерта да ма бият и да ма обесят от тавана за букаите с главата надолу. З. Стоянов, ЗБВ III, 114.
4. Рядко. Настройвам се, създавам си някаква нагласа; подготвям се. Той искаше чиновниците да бъдат в канцеларията си поне половин час преди започването на работата. И додето да дойде времето за работа, не само да се нагласят технически, както се изразяваше той, но и да се настроят душевно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. Организмът на човека може да се нагласява
съобразно нуждите си.
◊ Наглася някого <добре, хубаво>. Разг. Отнасям се към някого така, че го поставям в неблагоприятно положение, обикн. за да го накажа или за да му отмъстя. — Добре ни е нагласила Тина — каза той, като извади от раницата малко сирене, хляб и няколко глави лук. — Салама и конфитюра ги е оставила за тях. Д. Кисьов, Щ, 351-352. — Видиш ли бе, Иване — изпъчи се кметът,.., — нали ти разправям аз преди изборите, че Сговорът се грижи и за сиромасите. Ама ти — йок, не щем вече сговористи — до гуша ни е дошло. Аз можех тогава хубавичко да те наглася, ама хайде, рекох, прост човек, какво ще му обръщаш внимание. Хр. Радевски, Избр. пр III, 91. Нагласих я (ще я наглася) <добре, хубаво>. Разг. Като възклицание за изразяване обикн. на възмущение, отчаяние при настъпване на неприятно, критично положение. Обувките му потъваха в пясъка през тънката снежна кора и квакаха. — Тююю! — махна широко с ръка, като измина двайсетина разкрача. — Ама че я нагласих. Г. Караславов, ОХ III, 549.
— Друга (остар. и диал.) форма: наглаша̀вам.