НАГЛЕДВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛЕДВА̀Ч м. Остар. и диал. Охранител, пазач, надзирател; наглеждач, нагледник. В полето през цялата година пасат крави .. Без нагледвачи и пастири, защото е просторно и тревата навред е гъста и сочна. М. Яворски, ЕСВ, 88. Като се опитахме да посочим какво присъствието на неколцина британски офицери, като "добри нагледвачи", може да спомогне за постигането на едно разрешение на въпроса, и видехме, че идеята не се прие благоприятно, ние веднага изоставихме предложението. Пряп., 1903, бр. 29, 3. В черковното управление вселенската черковна власт има право: а) да бъде върховен нагледвач за вървежа на работите във всичките частни черкви. ПСп, 1873, кн. 7-8, 66-67.