НАГЛЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛЀДНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Нагледвач, наглеждач. Ангел нападнал чифлика и пленил двама .. нагледници арнаути, известни в оня край със своята жестокост към раята. Н. Хайтов, ШГ, 140. От дневника ся дава на нагледника на затвора препис, за приеманието на който той дава подпис. ВП, 78. Върховна власт е сбор от всичките нагледници на обществените права и преимущества и длъжности в една държава. С. Бобчев, ПОС (превод), 29.