НАГЛЕДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЛЀДУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наглѐдам, -аш, св., прех. Наглеждам. Завиждам ви, деца, напомням си и аз .. / Когато бях честит и във живота нов, / не знаех що е скръб, омраза и любов, / и вярвах в един Бог там горе в небесата, / кой пази слънцето, нагледува земята. Ив. Вазов, Съч. III, 63. И на кака си [Петкана] думаше: / "- Кайне ле, како етърво, / нагледувай ми къщата, / наслушувай ми децата". Нар. пес., СбВСт, 481. Доволно ни е да знаем, че всесилний Бог .. всякога ся грижи и нагледува всичките си чада. КТЕМ, 373. нагледувам се, нагледам се страд. Помнете, че преди всяко заспиване червеите [бубите] ядат твърде много .., а после съня на един или на два дена червеите немат ищах за ядене .. Затова храненето им не требова да са счита колко пътя да им са дава лист в дена, ами често да са нагледуват. З. Княжевски, ПРШ (превод), 72-73.