НА̀ГЛО

НА̀ГЛО нареч. Книж. Изключително дръзко, нахално; арогатно, безогледно, безсрамно. Хората се отдръпваха от него .., а той, нетърпелив и възбуден, нагло си проправяше път с ръце и плещи, изтласквайки ония, които не го виждаха навреме. А. Христофоров, А, 117. Лазо бе пиян. От него идваше тежък дъх на ракия и тютюн. Под нахлупения каскет нагло святкаха малките му очи. Ем. Станев, ИК III и IV, 413. Той [Тодораки] хваща мустак с два пръста и нагло се заглежда в хубавата си съседка. Д. Немиров, Б, 9. "Ние дипломатите, когато се съберем, така явно и нагло се лъжем, че всички бихме прихнали от смях, ако не бехме възпитани хора." Хр. Смирненски, Съч. III, 177.

Списък на думите по буква