НАГЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ГЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на нагъл; арогантност, безочливост, безсрамие. Жана беше навлязла в оня период в живота на жената, когато половата страст изблъсква моминския срам и с цялата си наглост изскача напред. Д. Кисьов, Щ, 114. — Когато ни даваш вино, не ти ли плащаме? — намеси се и Петър Чилия, който развърза кесията си и хвърли на масата няколко гологана .. Тате, ядосан от наглостта и безсрамието на своите длъжници, се готвеше да каже нещо. Г. Белев, ПЕМ, 90. Груповата завист сплотява дребните души, оправдава ги, изтрива в тях чувството на срам, надъхва ги с наглост и сила. Бл. Димитрова, ПКС,, 139.