НАГНЕВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГНЕВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагневя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Разгневявам се. — За една държава, господине, се скарали Рангел и турчина Исуф, оти я отъмнал на баща му в турското... И она се нагневи, па го ръгне с ножо в гърдите. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 164. Кат му рече голям братец, / нагневи са малък братец, / че помъкна тънка сабя, / че посече голям братец. Нар. пес., СбНУ VII, 5.