НАГНИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГНЍВАМ, -аш, несв.; нагнѝя, -ѝеш, мин. св. нагнѝх, св. 1. Непрех. За органически вещества — обхванат съм от процес на гниене и се развалям; загнивам. Тогава се питаше защо гредите, които бе делял с наслаждение, трябва да нагниват от дъждове и снегове? Ст. Сивриев, ЗСБ, 152. В навечерието на строежа неизвестен вагабонтин открадва жицата. Узнава се после кой е, но стълбовете са вече нагнили, куражът на хората е безднадеждно отбит. Н. Хайтов, ШГ, 52-53. Ябълките са нагнили.

2. Прех. Остар. и диал. Правя нещо да гние, да загние. Непрестанното премествание на дървените таблици от влажност на сухо нагнивало ги и поронвало буквите. П. Р. Славейков, СК, 53.