НАГОВАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГОВА̀РЯНЕ1, смн. -ия, ср. Отгл. същ. от наговарям1 и от наговарям се. На мегдана, дето играе хорото, го срещнаха двама човеци — млади ергене, бяха онези двама от седянката, които се наговаряха да бият Ценка. Те се спряха, погледнаха го; доде им наум за тяхното наговаряне. Т. Влайков, Съч. III, 245. Съсредоточени, те още повървяха / и се пред доктор Начови запряха — / .. / Без наговаряне, без лишен разговор, / от месец идеха те всеки ден неделен. К. Христов, ЧБ, 392-393.