НА̀ГОВОР

НА̀ГОВОР, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Остар. и диал. Уговорка, сговаряне; наговаряне1, наговорка. Па, като по един мълчалив наговор, в мъглата приближиха лицата си и една глуха целувка се чу в тишината. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 33-34. Петър, по наговор от Сурсувула, пратил в Царийград двамата си сина — Бориса и Романа като залог за мира. ВИ, 122. ● Нар.‑поет. Наговор се наговарям. И

се наговор [козарите] наговарят / кой ще са наемне / на дърво да са покачи. Нар. пес., СбВСт, 355.

2. Остар. Заговор, съзаклятие. После изрод Катилина съставил страшен наговор срещу отечеството: той мерил да изгори Рим и да изтрепе по-личните граждани. ВИ, 55.

Списък на думите по буква