НАГОВОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГОВО̀РВАМ1, -аш, несв.; нагово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наговарям1; уговарям, придумвам. наговорвам се, наговоря се страд.
НАГОВО̀РВАМ СЕ1 несв.; нагово̀ря се св., непрех. Наговарям се1; уговарям се, споразумявам се, разбирам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.