НАГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГО̀Н м. 1. Вроден, независим от опита стимул и способност на човека и животните да извършват биологически полезни за индивида и потомството му действия; инстинкт. — Същността на любовта е половият нагон, половото задоволяване. Всичко друго е самоизмама. Залъгалки. Илюзии. Д. Талев, ГЧ, 79. Той не видя Рангеловото лице как стана страшно и как Рангел се хвърли като див към портата със стиснати юмруци. Кръвожадният нагон у тая дива природа се пробуди. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 60. В нашите наглед съзнателни действия се намесват прояви, които нямат нищо общо с разума, които са машинални. Това са рефлексите и инстинктите (нагоните), само че в човека те съставят по-малка част от неговите прояви, когато при животните те са, които доминират. ПН, 1932, кн. 4, 49. Природен нагон.

2. Прен. Обикн. с несъгл. опред. с предл. за. Първично, неопределимо, несъзнателно чувство, влечение към нещо. Той въздъхна и добави без всякаква охота: — Ти забравяш обаче колко е силен нагонът за творчество. За да не го задуша, аз го нагаждах така, че да ми носи повече приходи. П. Вежинов, ДВ, 50. Да изяви онова, което мисли и чувства, за Страшимиров е жизнена потреба, нагон за свобода. Сб??СЕП, 107. На лозе бяха заминали или се готвеха да заминат и други от нашата чаршия, намерили там забрава на грижите си или успокоение на нагона си за работа. Ст. Чилингиров, ХНН, 205.