НАГОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГО̀НВАМ, -аш, несв.; наго̀ня, -иш, мин.св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Пъдя, напъждам, натирвам (обикн. добиче). — Той е нагонил коня .. — тупна се по челото воденичарят .. Напъдил е коня към воденицата. З. Сребров, Избр. разк., 35. Когато дойдоха Лиза и майка ѝ, Цене току-що бе нагонил кравата към гората. В. Ченков, СНД, 85. По друмове кони нагонише, / ка сретоше Орловикю Павле, / десну руку у леву носи, / вита са му ребра поломени. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 272. // Прогонвам, изпъждам. Може би и на самия нему му домиля най-после; нагонено, напъдено, единственото му момиче къде, при кого ще получи утеха, ако не от баща? Ст. Даскалов, СД, 289. Каракалла ся затекъл там с войските римски, на които храбрите военачалници ги [готите] силно ударили, победили и нагонили вън от пределите дакийски. Г. Кръстевич, Иб, 82.
2. Изтласквам, вкарвам с напор (обикн. въздух, течност) някъде. Източните ветрове, нагонвайки морска вода в езерото, повишават равнището му и водата почва да залива околните солончаци. Пр, 1952, кн. 6, 63. В съд С има въздух, който ся е сгъстил, като ся е напълнил съда с вода, та с пръгавината си наляга и той на водата и я нагонва в масура. Н. Геров, ИФ, 171.
3. Навличам, докарвам (беда, неприятност и под.). — Сто пъти ти [на баща си] предричах, защото синовният ми дълг е по-силен от братската любов към него [брата]; тоя момък ще да ни нагони бела и пагуба! Н. Бончев, Р (превод), 5. нагонвам се, нагоня се страд.