НАГОРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГО̀РЕ нареч. 1. Към по-голяма височина в отвесна посока, по посока към небето. Противоп. надолу. Огнището се разжари внезапно и стълб от искри .. излетя нагоре. Й. Радичков, СР, 132-133. Асансьорът отново забуча, отнасяйки далече нагоре сестра Караманова и отвратителното ѝ куче. Й. Попов, ИЖП, 12. Тука са живели огромни животни .. Денем се изправяли на дирните си крака и протягали нагоре шии. Тъй са можели да достигат до узрелите плодове. А. Каралийчев, С, 284. Под рунтавите му, черни вежди гледаха големи очи с умен, жив поглед. Мустаците му, прилични на руна черна вълна, бяха юнашки засукани нагоре. Д. Спространов, С, 64. "Дунаве, бели Дунаве, / като ми течеш, Дунаве, / отгоре, Дунав, нагоре, / ти не видя ли, Дунаве, / моето любе млад Стоян?" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 206. ● Удвоено нагоре-нагоре, понякога удължено. За усилване. По течението на Марица, нагоре-нагоре, де Рила се усмихва с белите зъби на снеговете си, потеглихме отбор дружина. Хр. Смирненски, Съч. III, 147. Небето започна да се надига нагоре-нагоре над покривите. Т. Генов, Избр. пр, 50. // Стесн. При подредени в колона думи, цифри и др. — в ред от крайните, долните към началните (думи, цифри и др.). За да проверим действието събирание, т.е. за да узнаем вярно ли сме събирали, събираме отгоре надолу, ако по-преди сме събирали отдолу нагоре; ако получим предишната сума, вярно е извършено действието събирание. Кр. Кърджиев, А, 24.
2. На, към място, което е по-високо или е над друго място; горе, високо, нависоко. Противоп. долу, надолу, ниско. Ние продължавахме да стоим прави и безмълвни .. Изведнъж нагоре край брега на реката .. се показа сиво животно. Ем. Станев, ЯГ, 75. Безлунните нощи в Хаинбоаз са катраненочерни, притинати плътно от високите, гъсти букови гори. Нагоре, в тъмнокадифяното небе блещукат плахо само по няколко звездички. Г. Караславов, ПМ, 55.
Той живее в колибите, нагоре в планината. Л. Александрова, ИЕЩ, 35. // На, към по-горен етаж на сграда. Ние живеем по-нагоре, на 7 етаж.
3. Разг. В горната част на нещо; горе. Противоп. долу, надолу. Титлите са били нагоре и надолу .., но със завити малко и дебели краища като на запетаи. РН, 1911, кн. 5-6, 130. — Пирамиди са четириъглени каменни сгради с широко дъно и нагоре свити. ВИ, 5. Обувките и панталоните ти са хубави, но нагоре си лошо облечен. // След членув. същ. с предл. от. В или към определена част от нещо (уточнено от съществителното), която се намира по-горе, над друга част. Противоп. надолу. Анку си сключи пръстите на белите ръце .. и белината им надминуваше бялото цариградско .. платно, през което прозираше цялото ѝ тяло от пояса нагоре. Ц. Гинчев, ГК, 19. Дребен е, брадат и от носа нагоре прилича на Мохамед Втори, Завоевателят. А. Дончев, ВР, 119. От втория етаж нагоре къщата е повредена от земетресението.
4. С предл. с и следв. членув. същ. В положение, различно от естественото (при което нещо е било надолу); обратно, наопаки. Чумата взела бръмбара от зетя си, обърнала го нагоре с корема. Н. Райнов, КЧ, 75. Вратата бе залостена от масата, която обърната нагоре с краката, с другия си край опираше в срещната стена. Елин Пелин, Съч. IV, 144. На самия връх на тая пещ е зелепена паница нагоре с дъното за украшение. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Дърва наопако не клават на огън, т.е. с върха надолу и с дебелината нагоре. СбНУКШ ч. III, 27.
5. На, към място, пространство, разположено обратно на течението на река, по посока срещу течението. От мястото, дето Черна и Бяла Места тихичко се сливат,.. потегляхме нагоре по дерето. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. По реката нагоре има път, който води за общинската гора. Чудомир, Избр. пр, 5. Параходът забухтя и заграби нагоре. Т. Влайков, Съч. II, 54.
6. Обикн. в сравн. степен. Преди текста, който се чете; преди това. Противоп. надолу. По-нагоре изложихме основните аргументи за това предложение.
7. Обикн. след същ. за количество, мярка, степен. В по-голямо, към по-голямо количество, в по-голяма, към по-голяма степен, цена и др. от посочените от съществителното; повече. Противоп. надолу. Големият кулокран раздробиха на парчета (всяко парче тежеше от два-три тона нагоре). А. Гуляшки, ДМС, 315. В скоро време [ваксината] стигна от 90 до 120 лева, а навярно ще скочи още нагоре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 413. — Всеки от вас държи няколкостотин къщи в ръце .. — Чорбаджи Петковите може и да са и от хилядо нагоре. П. Тодоров, Събр. пр II, 350. Гледам — един мегдан пълен с хора .. Имаше от сто душ нагоре. Т. Влайков, Съч. II, 144. ● Обр. Речеше ли се още, че той капка вино, ракия не гужда в устата си .. неговата чест излизаше няколко градуса по-нагоре. Ил. Блъсков, ДБ, 9. // След числ. и същ. за възраст. Повече, на по-голяма възраст, след посочената от числителното. — Аз сто шейсет и нагоре години дето живея и го не знаех, а това дребосъче виж какво измислило! Н. Хайтов, Л, 81. Обичаше Манол като свой син, от една година нагоре го беше гледал. А. Дончев, В, 29. За ученици се приемат младежи от 16 год[ишна] възраст нагоре. Бълг., 1902, бр. 528, 4. Гъсеничетата до пет дни са като ситни червейчета, от девет дни нагоре заприличат на гъсенички. КН, 1873, кн. 6, 17. // Със същ. за клас, за курс, образование в учебно заведение. В следващите класове, курсове или степен на образование след посочените от съществителното. Когато завърши отделенията искаше да учи по-нагоре, но пуста сиромашия... Сл. Кралевски, ВО, 15. Унгарците тук си имат самоуправление, свои училища, университет. Румънският език се изучава като задължителен предмет от четвърти клас нагоре. Г. Белев, КР, 49.
8. Прен. Разг. На по-високо равнище, стъпало в някаква служебна, организационна или друга йерархия (власт, социално положение, богатство и под.). Противоп. надолу. Ако ротният не беше се загрижил, здраво щяхме да загазиме, но той ходи нагоре — чак до командира на девизията, който му е познат, и работата се потуши. П. Вежинов, ВР, 164. В общината и в околийското управление ще му повярват — знаят кой е Тодор Юрталанов. Но ако работата иде нагоре, там какво ще прави? Г. Караславов, С, 61. — Хората изхвръкнаха, отидоха нагоре, разбраха от живот, а ние тук се борим с тебе като с глигани! Ст. Даскалов, СЛ, 87. Оплакване аз ще направя / до всички велможи, / а може / и още нагоре дори да отида / за тази нечувана, кръвна обида! Хр. Радевски, Б, 6.
9. Прен. В посока към по-добро, към духовно, материално или обществено развитие, прогрес; напред. Противоп. надолу. — Аз да държа двама аргати, да го чувам от работа като от огън, само и само да се учи и да върви нагоре, а той да ми лепне такъв срам на лицето! Г. Караславов, С, 148-149. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / — нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.
10. Разг. В посока от центъра към периферията, както и обратно, или по-нататък, по-далеч от някого, нещо като изходна точка; надолу, нататък. Ния се поприбра набързо и излезе на улицата,.. През една порта по-нагоре беше къщата на Василица. Д. Талев, ПК, 351. И продължи пътя си нагоре въз мегдана. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 35. Продъл‑
жи малко по-нагоре от църквата и ще стигнеш площада.
11. Разг. В посока или на място на север от друг район; северно. Противоп. надолу. Заминаха нагоре, към София. △ Нагоре се обличат по-различно.
◊ Иде ми (идва ми, дохожда ми, дойде ми) нагоре. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Трудно ми е да се справя (с нещо). Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безднадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква помощ, подкрепа. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата .. — Нагоре високо, надолу дълбоко... Като дойде човек дотам... Какво друго да правя... Д. Талев, И, 9. Обръщам / обърна нагоре с краката нещо. Книж. 1. Предизвиквам безредие, като размествам, разбърквам, обикн. много неща, предмети. Сновяха насам-натам [кокошките], пасяха, ровеха,.. Мъчихме се да посадим здравец,.. И с тръни го покривахме, всякак го пазехме, мръднем ли нанякъде, обърнат го с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 212. Той [Кольо] гледаше дивно чудо: дрехите, които си постилаха вечер .. бяха бичнати и разпилени из цялата стая .. Раклата с хляба и тя гътната, хлябовете натъркаляни, а върху тях: сахани, лъжици, паници, гърнета и какво ли друго не щеш — всичко с краката нагоре обърнато. Ц. Церковски, Съч. III, 214. 2. Изцяло променям установения ред, организацията на нещо. "Ти лъжеш, ти клеветиш, безсрамнико!" — негодуват якобинците — толкова ли е як твоят строй, щото при войска и полиция, петдесет души емигранти да го обърнат с краката нагоре! Ал. Константинов, Съч. I, 36. 3. Изцяло променям или опровергавам (някаква представа, концепция, теория и под.). Майкелсон .. направил няколко опита, които обърнали с краката нагоре цялата "стройна" теория за етера и коренно изменили представите на учените за самата светлина. Вл. Харалампиев, ПСС, 38. Обръщам се / обърна се с краката нагоре. Разг. Променям се в съвсем противоположна посока, обикн. като се влошавам. Поникнеха ли мустаците, той добиваше наново мъжката си сила.., но Костадина пак го погваше, обръсваше го и работите се обръщаха с краката нагоре. Ст. Даскалов, ЕС, 325. От лъв нагоре. Разг. Известни личности, големи началници. — Девет на брой — доценти, професори... Все от лъв нагоре... Др. Асенов, СВ, 147. Обикновено се смята, че ти трябва връзка от лъв нагоре само ако си купуваш слон. Ст, 1969, бр. 1197, 1. Станал съм (вдигнал съм се) със задника (с гъза, с дирника) <си> нагоре. Разг. Грубо. Сърдит съм, в лошо настроение съм, без да има причина за това. Щях да се намеся в спора им, но не исках да увеличавам враговете си, защото и без това тази сутрин, както ми каза бай Драго, бил съм станал "нагоре със задника си". К. Калчев, ДНГ, 44. Сякаш че е станал с гъза си нагоре, та се назад и наопаки му върви. П. Р. Славейков, БП II, 148.
◊ Нагоре-надолу; нагоре-надоле; нагор-надол. Сложно нареч. Диал. 1. Ту в посока към по-високо, ту в посока към по-ниско. Някои пръскат хиляди на вятъра и не им мига окото, пък ти пъхтиш из стълбите нагоре-надолу да върнеш стотинки. Й. Попов, ИЖП, 49. — А мога ли да ви попитам какво работите? — Карам асансьор. — Аха, движите се, значи, нагоре-надолу, а не напред или назад, като повечето простосмъртни. Ал. Бабек, МЕ, 225.
2. В различни посоки; насам-натам. Ходех нагоре-надолу из стаята, а проклетите дъски скърцаха тайнствено под стъпките ми. А. Дончев, ВР, 83. Представете си един голям салон .. А на дъното на салона — сцена .. Келнери сноват нагоре-надолу, носят храна, питиета и вземат парите, още щом ти подадат поръчката. П. Спасов, ХлХ, 313.
— Други (диал.) форми: наго̀р, наго̀ру.