НАГОРНИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГО̀РНИЩЕ, мн. -а, ср. Място, по което се върви нагоре, към височината; нанагорнище, нагорно, стръмнина. Противоп. надолнище, нанадолнище. Шосето .. лази няколко време из падина, а после се възкачи по нагорнище и излезе на един рът. Ив. Вазов, Съч. ХII, 105. До кладенчето имаше половин километър, ама страшно нагорнище. СбХ, 138. Вървяхме в колона по един, защото улицата беше невероятно тясна и стръмна. Езат стъпваше пъргаво по нагорнището. Н. Драганов, ТМС, 71.