НАГОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГО̀РНО нареч. С гл. съм. 1. Означава, че някъде има стръмнина в посока нагоре; нанагорно. — Не е далече до там [до парка] — .. — но е доста нагорно. К. Кюлявков, СПП, 18.

2. Прен. Разг. Обикн. с гл. съм, става, вижда ми се и под. Означава, че някъде или някому е трудно, че някой изпитва затруднение; трудно, затруднително. Откриването [на обекта] наближава, работата е на свършване, ама още не е свършила и в такива месеци става хептен нагорно. Г. Стоев, КЛ, 26. Тя влезе подире им — искаше да разговори братанеца си, първи ден е било горкото всред чужди хора, може да му се е сторило и нагорно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. — Откъде ще ги вземем толкова пари — сопна се Здравко. — Голема работа, ще дадете по две надници и не ще усетите — успокои го мелничарят. — Двайсет души по трийсет лева — ето ти шестстотин. Виж, един да ги даде, нагорно би му било. Т. Харманджиев, КВ, 382.

◊ Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) нагорно. Разг. Трудно ми е, чувствувам се (почувствувам се) затруднен да се справя с нещо. — Аз ви предупреждавам, пък вие, ако искате, вземете си бележка, иначе последствията ще паднат пак върху вас. "Зъбите се — мислеше си той, — но аз ще разпитам и други, аз така ще ви засека, че сетне бая нагорно ще ви дойде..." В. Нешков, Н, 398.