НАГОРЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГО̀РЦЕ нареч. Диал. Обикн. в сравн. степен. Нагоре. Противоп. надолце. Който е дошъл до лилиите, трябва да иде и по-нагорце, за да усети "на Странджа баир гората". Ст. Станчев, ПЯС, 102. Малко по-нагорце едно шумливо водопадче се фърля млечнопенно от гладкия бял гранит в кипящ вир. Ив. Вазов, Съч. ХV, 45.