НАГРА̀ДА

НАГРА̀ДА ж. 1. Нещо (обикн. някакъв предмет или пари), което се дава някому за заслуга, високо постижение или добра работа. Тоя ден се уголемява от триста на хилядо рубли наградата за оня, който сполучи да събори великана. Ив. Вазов, Съч. VI, 133. Непобеждаваният дотогава Плиса Пехливан се справил с всичките [борци]. Той вече поглеждал към наградите: оседлан кон, младо биче и др. Н. Ферманджиев, РХ, 162. Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара. СбХ, 108. Ако ти успееш да го приспиш, ще получиш богата награда. Св. Минков, ПК, 14. Представям някого за награда. Предметна награда. Парична награда. Правителствена награда. Първа награда.

2. Прен. Нещо нематериално (чувство, отношение и под.), което човек получава, постига като знак на благодарност, израз на признание. С това висшата награда на един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ — се падна на негова чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. — Ти вече ме награди! — отвърна славеят. — Аз просълзих за пръв път очите ти, когато пях пред теб; това не ще забравя никога! Сълзите — ето най-скъпата награда за сърцето на певеца. Св. Минков, СЦ (превод), 13. — Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой... Всечасно ми е сочила пътя на борбата... Но тази обич е и моята най-скъпа награда! Ст. Дичев, ЗС I, 214. Аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда — / да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7.

Списък на думите по буква