НАГРА̀ЖДАМ

НАГРА̀ЖДАМ1, -аш, несв. (остар.); наградя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Награждавам; наградявам1. Едни [божества] били добри, защото награждали человеците с доброчестие и спомагали им в работите,.., а други били зли. Д. Войников, КБИ, 17. Бог от своята си милост ся е обещал да награжда добрите дела на чадата си. КТЕМ, 82. награждам се, наградя се страд., възвр. и взаим. Наказанията и наградите при това требува да се награждат и прилагат на сторената грешка или на качеството, което би се съгледало у детето. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 192.

НАГРА̀ЖДАМ

НАГРА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; наградя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Градя, строя много, в голямо количество; наградявам2. награждам се, наградя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква