НАГРА̀КВАМ, -аш, несв.; награ̀кам, ‑аш, св., прех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Награчвам. Всички награкаха Милка радостно, заскачаха с ощастливени лица. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 5. — Хайде пък и вие! Какво го награкахте човека! Б. Райнов, ГН, 47. награквам се, награкам се страд.