НАГРАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; награ̀ча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Струпваме се, натрупваме се мнозина или всички около някого или нещо, обикн. шумно, с викове, крясъци; награквам. Пазете се .. добре, да ви не подушат, че сте състоятелен... Ще ви награчат и ще искат пари, един да си купи пушка,.., други му трябват за народна гордост. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 36. Бях толкова смаян, че не успях да кажа нищо. Затова пък циганката и циганчетата ме награчиха и за почнаха да крещят. В. Цонев, ЕВ, 105. Недьо .. влезе в кметската стая. Там се бяха струпали мъже и се надвикваха, високо и свадливо. Брат му Лазар стоеше до писалищната маса, сякаш се криеше зад нея, .. — Какво сте ме награчили? Такава е заповедта. В. Геновска, СГ, 325.
2. Диал. Нагъвам1 (в 3 знач.) (Н. Геров, РБЯ); натискам, насвивам, награквам. награчвам се, награча се страд.