НАГРИБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАГРЍБВАМ, -аш, несв. (диал.); нагреба̀, -ѐш, мин. св. нагрѐбах, св., прех. Нагребвам; нагрибам. Той час магьосницата отива на блатото, отдето нагрибва с ръката си една шепа вода. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1285. нагрибвам се, нагреба се страд.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1889—1895.