НАГРОЗЯ̀ВАМ

НАГРОЗЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; нагрозя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Намразвам. Подир тоя срам .. дълбоко огорченият хаджи Евтим нагрози родното си място и се закле никога да се не върне. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 108. Една непремислена работа, една погрешка, която у другиго никой не би съгледал, става много тежка, ако я стори учител, и става причина да го нагрозят всички. Н, 1881, кн. 1, 64-65. На жена грозна не казвай, че та нагрозява (намразява). П. Р. Славейков, БП I, 284. нагрозявам се, нагрозя се страд., възвр. и взаим.

НАГРОЗЯ̀ВАМ

НАГРОЗЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; нагрозя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Загрозявам1; нагрубям. Па Елица говори: — Гъркини робини, / гъркини робини, подайте ю сито: / брашно да отсее, лице да напраши, / лице да нагрози, Петру да омръзне! Нар.

пес., СбНУ XLIII, 395. нагрозявам се, нагрозя се страд. и възвр.

Списък на думите по буква