НАГРЪ̀ДНИЧЕ

НАГРЪ̀ДНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от нагръдник (в 4 знач.). Гледат зайците: пред тях — лисичка-сестричка с жълто-червено кожухче, с бяло нагръдниче. Елин Пелин, ПР, 58. По листата им кацваха и кълвяха нещо дребни птички или заставаше мушитрън с кафява глава и бяло нагръдниче. Д. Фучеджиев, Р, 160.

Списък на думите по буква