НАГЪ̀ВАМ

НАГЪ̀ВАМ1, -аш, несв.; нагъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагъ̀нат, св., прех. 1. Правя нещо гъвкаво, меко да стане на два или повече ката, пласта; сгъвам, надиплям. Шивачката Ержика е убита — отвърна без вълнение Тереза, като дръпна одеялото от леглото си, за да го нагъне. П. Славински, ПЩ, 90. Бурханлара се дръпна към средата на пещерата и закри глава с палтото си, което беше нагънал за възглавница. П. Славински, ПЗ, 177. Койка беше извадила дрехите му и ги беше нагънала върху един стол насред къщи. И. Волен, БХ, 39. Трима седнахме край люлееща се маса.. Той пак измъкна от джоб някакви хартии, нагъна ги и подложи под единия крак на масата. Бл. Димитрова, ПКС, 128.

2. Правя нещо да стане на гънки, извивки, вълни. По-късно, когато вътрешните земни сили нагънали нашите планини, водата се отдръпнала и в състава на тия планини влезли варовитите пластове. ВН, 1958, бр. 2063, 4. Всред селото .. стърчеше разбито противосамолетно оръдие. Експлозията го бе смачкала и бе нагънала железата му. П. Вежинов, ВР, 165. Вятърът все тъй нагъваше безкрайното зелено море. П. Вежинов, НБК, 91.

3. Прех. и непрех. Прен. Разг. Нападам някого или нещо, нахвърлям се върху някого или нещо, обикн. злонамерено; налягам1, натискам, насвивам, насмитам. — Снощи, бате .. снощи ни нагънаха. Тате не щя да послуша, отиде да им приказва, да ги отвърне... Него съсякоха първи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 435. Пак на някоя овчарска врата трябаше да похлопам за храна, но това трябаше да стане на мръквание, нощта трябаше да бъде близо, така щото когато ма нагъне потерята — да можа да са скрия. З. Стоянов, ЗБВ II, 349-350. Мина първото полувреме. Почна второто. "Нашите" нагъваха без почивка, ала все напразно. П. Бобев, ГЮМ, 18. Та ви говорих за гъсениците .. и друга една невидима за въоръженото око буболечица, която е нагънала рилските гори и ги изсушава. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 63. // Прех. и непрех. Със сила, усилие или принуда се опитвам да взема, да постигна нещо, обикн. от някого; налягам1, натискам, насвивам. Герчо се мае из градината и не смее да се вестне пред дечицата си. Ще го нагънат за агне, защото те не могат да разберат, че баща им не разполага с пари. Ц. Церковски, Съч. III, 202. Рекох да извадя един алабаш. Нямах нож, нагънах с ръце, че като се превърнах — чак долу във вадата! П. Тодоров, Събр. пр II, 34.

4. Прен. Разг. За болест, неприятности и под. — обхващам, налягам1, натискам, насвивам. Каблешков отвори уста насреща ми, като ма обсипваше със стотина питания,.., без да му пречи треската, която в това време го беше нагънала. З. Стоянов, ЗБВ III, 90. Най-свестните .. понякога си бъбреха за лошия си хал, за сиромашията, която ги е нагънала. СбЗР, 20. Неволна скръб ме нагъва при спомена за тая безумна война. Ив. Вазов, Съч. ХII, 96.

5. Непрех. Остар. Книж. Напирам2, нахлувам. Какво нечто е сипаницата, това знаят мнозина,..: кръвта нагъне и напне, та водявата ѝ част през подкожните цевици удари навън. Лет., 1874, 80-82. Той [Цезар] нагънал в Италия, за да накаже противниците си. ВИ, 56-57. нагъвам се, нагъна се страд. Трудно е да се нагъне толкова дебела ламарина с голи ръце.

НАГЪ̀ВАМ СЕ несв.; нагъ̀на се св., непрех. Ставам на гънки, извивки, вълни; извивам се, огъвам се. Изригваха вулкани, земетресения раздрусваха земята. Пластовете се нагъваха. П. Бобев, ГЕ, 121. С общи усилия Бог и дяволът свивали, свивали земята, докато тя се нагънала, та образувала планини и долини. В. Мутафчиева, ИКМ, 92. Край верандата с дрезгаво пърпорене минава моторница и тогава повърхността на канала се нагъва в тежки вълни. Б. Райнов, НН, 240. И сега — това криво сметало! Натисна оттук-оттам да го оправи, но, за беля, теловете се нагънаха още повече. П. Бобев, ГЕ, 119. Шествието се нагъна като огромна змия, зави се на няколко пръстена около бандата. Б. Несторов, АР, 150. // За земна повърхност, планини, хълмове и под. — разположен съм вълнообразно, образувам вълнообразна плоскост, линия. От хълма горите изглеждат все същите,.. Студено сребро изтича от долините. Мощните плещи на хълмовете се нагъват в ритмични и силни гънки. З. Сребров, Избр. разк., 167.

НАГЪ̀ВАМ

НАГЪ̀ВАМ2, -аш, несв.; нагъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагъ̀нат, св., прех. Разг. Ям или пия нещо лакомо и в голямо количество. Той хъкна извинително и започна да нагъва вкусния черен хляб с пресните пържени яйца. Г. Караславов, ОХ II, 43. — Тежко им е на бакарите! Като тръгнат отдолу, че като нагънат лебѐто нагоре, троха не им остава. Ст. Станчев, НР, 82. // Разш. Ирон. Ям или пия; поглъщам. Ядат си хубаво, а такива като нас нека нагъват постния качамак. Кр. Григоров, ТГ, 86. — Няма го вече оня зехтин отпреди войната, дето замръзваше във варелите,.. Щем не щем, ще нагъваме слънчогледовото масло. Ем. Станев, ИК I и II, 197. Не е никаква легенда, а самата истина, че през

"гладотията" в Дьовленско селяните са нагъвали бяла пръст, за да залъжат стомасите. Н. Хайтов, ШГ, 111. Групата има солиден винен запас,.. Нека спортистите нагъват минералната вода, пък ние .. ще има с какво да си намокрим гърлата. П. Вежинов, ДМ, 5. нагъвам се, нагъна се страд.

Списък на думите по буква