НАГЪЗУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪЗУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагъзуря и от нагъзуря се като прил. Простонар. Грубо. Който е застанал, привел се е с издаден, изпъкнал назад задник, гъз; изгъзен, надупен. Те гледаха как Станчо, превит и нагъзурен, премята с дебелите си като кебапчета пръсти кибритена клечка. С. Северняк, ВСД, 154.