НАГЪЛЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; нагълча̀, ‑ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. Диал. 1. Скарвам се, накарвам се на някого; нахоквам, сгълчавам. Той ме повика, както казваше, по заповед на владиката, та ме нагълча по-напред доста строго и грубо. П. Р. Славейков, БП I, V. Цял ден Добре чака Салчо да отвори вратата разкаян и да помоли за прошка. Представяше си как ще го нагълчи, после ще му прости, но ще каже, че това е за последен път. П. Стъпов, ЖСН, 142. Заканваше се понякога да му се скара, да го нагълчи, както тя си знае, но като седнеше до него, волята ѝ отстъпваше — малък е още. В. Ченков, ПС, 61.

2. Изказвам, наприказвам много неща набързо и докрай; изприказвам, изгълчавам. Вечерта, когато Кръстьо седна пред огнището и потъна в страницата на един нов вестник, тя го дръпна и .. нагълча всичко, което през деня се беше набрало на сърцето ѝ. Г. Караславов, СИ, 274. нагълчавам се, нагълча се страд.

НАГЪЛЧА̀ВАМ СЕ несв.; нагълча̀ се св., непрех. Диал. Гълча много, до насита. Дълго време дядо Нягул нарежда,.. А когато той хубаво се нагълча, дядо Иван намери сгода и подпита. Ст. Марков, ДБ, 101. — Те така, ма сестро, цела годин садиво не мога да задържа.. И сега, като се нагълча, тя седна, та присади разровеното садиво. Ст. Даскалов, СД, 195.