НАГЪ̀РБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагърбя като прил. Остар. Прегърбен, изгърбен. Нито нагърбените старци, нито жените, нито мълчащите рожби в утробите на майките си не намерили милост — всичко живо под нож минава! Ст. Ботьов, К (превод), 106.