НАГЪ̀РБЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нагъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Нагърбвам; нагърбям. нагърбювам се, нагърбя се страд.
НАГЪ̀РБЮВАМ СЕ несв.; нагъ̀рбя се св., непрех. Нагърбвам се; нагърбям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.