НАГЪРМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪРМЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагърмя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. нагърмя̀л се, -а се, -о се, мн. нагърмѐли се, св., непрех. Гърмя много, до насита. Барем си ерген, мамо, поодив, / .., / на врано конче, мамо, найездив, / на тънка пушка, мамо, нагърмяв. Нар. пес., СбНУ VI, 23.