НАГЪРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; нагъ̀рча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Правя, направям нещо да стане на гънки, на бръчки; набръчквам, сгърчвам. Пламъкът нагърчи хартията, превърна я в черна дрипа. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 108. // Стесн. Правя, направям на бръчки (лице, кожа); сбръчквам. Злоба нагърчи лицето на Попова. — За бога, аз не мога да ви търпя! Вън! А. Страшимиров, Съч. I, 195. Гушата ѝ, оплетена в бръчки, трепна, брадичката ѝ се подигна и нагърчи беззъбата ѝ уста. Ем. Станев, ИК I и II, 433. нагърчвам се, нагърча се страд.

НАГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; нагъ̀рча се св., непрех. Ставам на гънки, на бръчки; набръчквам се, сгърчвам се. При прорастването става изпаряване на вода през кълновете и плодовете се нагърчват, а корените се изсушават. Д. Георгиев и др., ХР, 28. // Ставам на бръчки; набръчквам се, сбръчквам се. Челото му се раздвижи и нагърчи, веждите се събраха и навъсиха. Н. Хайтов, Л, 10.