НАГЪРЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАГЪ̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагърча като прил. Който е на гънки, бръчки; набръчкан, сгърчен. Илия гледа настрана и удря с една пръчица по нагърчените си чизми. Й. Йовков, ЖС, 80. Отдолу надничаше нагърчена сладка папрат, ухаеше здравец. П. Бобев, ГЕ, 164. // Който е на бръчки; набръчкан, сбръчкан. До хаджията седеше други млад человек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 7.