НАД —Речник на българския език — алтернативна версия
НАД и (разш. диал.) нади предл. 1. За посочване на място по-горе, по-високо от други, на което се намира нещо, където се извършва или накъдето е насочено някакво действие. Противоп. под. Над това помещение [в кулата] има друго, което е по-широко и по-високо от долното. Ст. Михайлов, БС, 129. Андрешко безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над главите им. Елин Пелин, Съч. I, 48. На едно място канара препречи пътя. Той не я избиколи, а се покачи на върха ѝ и седна. Краката му виснаха над реката. Ст. Загорчинов, ДП, 208. Баба разпалваше мангала с дървени въглища и когато се дигнеше синкав пламък, започваше да обикаля мангала, да се навежда нади пламъка и да произнася първите думи на клетвата. Й. Вълчев, РЗ, 28. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе, долу! / Горе, долу — / по полени, / с вити поли / над колене... Ц. Церковски, Съч. I, 228. Завод. Над него облаци от дим. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 20. ● Обр. Над мойте копнежи умората ранна / крила безотрадни простря. Д. Дебелянов, ЗлП, 24. ● С предл. до. Тогаз имаше такава трева, че достигаше до над главата ми. Й. Йовков, ЧКГ, 148. Една нисичка, топчеста девойка, със запретнати до над лактите пълни, мускулести ръце, стоеше всред тях. Н. Попфилипов, РЛ, 6. Перса, както седеше на кревата, тъй подръпна забрадката си до над очите, подпря брадата си с ръце и се затрая. Кр. Григоров, Н, 163. // За посочване на място, разположение на нещо на по-високата, по-издигнатата част на дадена площ, повърхност, пространство. Противоп. под. Пролетта се случи дъждовна и цялата околност — под и над вилата — беше бухнала в млада зеленина. А. Гуляшки, ДМС, 85. Над .. Галац Дунав приема големите си леви притоци Серет и Прут и кръшва на югоизток. П. Делирадев, БГХ, 44. Ами трите воденици и тепавицата над селото чии са? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 117.
2. За означаване, че някой или нещо надвишава по ръст, височина друг или друго нещо (посочени от следв. същ.). Покачил се на камък пред портата на изоставения двор, кметът стърчеше над главите на присъствуващите. Х. Русев, ПС, 79. Хармонично извитата дъга на величавия купол на Черната джамия се дига мощно над околните сгради. Ив. Вазов, Съч. IХ, 164.
3. На, върху (в 1 знач.). Той позна Маргарита, увита в широка връхна дреха, с шал, преметнат над главата ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХII, 192. — Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Д. Марчевски, ДВ, 65. Ако над воден разтвор от меден сулфат се наслои внимателно вода, наблюдава се, че двете течности постепенно и спонтанно проникват една в друга. Хим. ХI кл, 1965, 53. Когато влезе в килера да си съблече премяната, тя фърли новия бонджур на ковчега, па сложи глава над него и го обля със сълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.
4. В съчет. с числ. и същ. за мярка, размер. За означаване, че някакво количество, размер, възраст, степен и под. са по-горе, повече от посочените от следващото числително. Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Д. Талев, И, 633. Двете стени вървят успоредно една на друга и по тоя начин между тях се образува проход, широк над 8 метра. Ст. Михайлов, БС, 142. Донякъде ги плашеше само извънредната му сила и издръжливост, защото, ако и да беше над седемдесет години, не изглеждаше на повече от петдесет. Й. Йовков, ВАХ, 169-170. — Ами как са другите? .. — Различно. Има някои под нормата, други над нормата. Ст. Марков, ДБ, 349. Всички метали, като се нагряват над температурата на топенето, ще почнат да се изпаряват. Г. Томалевски, АН, 139. Темпе‑
ратурата е над нулата по Целзий.
5. За означаване, че някой или нещо се оценява или се поставя, стои по-горе от друг или от друго нещо по качества, достойнства, значение, важност и под. Изведнъж Матаке се изправи .. и всички млъкнаха и го загледаха, защото от самото начало разбраха, че тоя човек и по вида си, и по всичко друго е над всички други. Й. Йовков, ВАХ, 36. Обичам те, обичам, / о родино света, / обичам те любовно / над всичко във света! Ив. Вазов, Съч. II, 7. // За означаване, че някой или нещо стои по-високо от друг, друго по значение, важност и не зависи от него. — Това занятие не е признато от закона. — То стои над закона. Елин Пелин, Съч. IV, 121. — Ти си банков чиновник, нима не знаеш, че парите са над човещината? К. Петканов, В, 129. Националните интереси стоят над всякакви класови и партийни интереси.
6. Между две форми на едно и също същ. (първата в ед., втората в мн. и членувана) — за означаване, че някой или нещо притежава или се характеризира в най-висока степен с качеството, посочено от съществителното. Дядо му каза, че който пие мечешка вода, израства по-силен от мечка,.., става планина човек, юнак над юнаците. А. Каралийчев, ПС I, 24. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето.. Майстор над майсторите става тоя неук строител. Ст. Станчев, НР, 126. Христакиев пак напълни чашата си с вино и я изпи. "Не трябваше да идвам. Той мълчи и ми се присмива. Глупост над глупостите." Ем. Станев, ИК III и IV, 547. // За означаване, че нещо (посочено от съществителното) е, стои по-високо по значение, важност от всички други от този род. Час повече не трябва да се отлага тая задача над задачите за момента, разбираш ли? Б. Обретенов, С, 29.
7. За посочване на обект, спрямо който се проявява надмощие, превъзходство, власт, влияние, контрол или закрила и под. — Ще занеса в Търново пръв новината за днешната ти победа над татарите. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 21. — Религията е гениална измислица на насилниците, които, в жаждата си за власт над човека, са сковали мозъка му чрез ужаса на един ад. К. Петканов, В, 23. Те се опасяваха от прекомерното влияние, което една млада и хубава жена може да добие над един стар и заслепен от закъсняла страст съпруг. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Трудът над всичко надвива. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 175. Царувам над някого. △ Упражнявам надзор над някого. △ Губя власт над себе си. △ Контрол над въоръжаването. // За посочване на обект, обикн. лице, по отношение на който се проявява, извършва насилие, проклятие и под. Кандов пак протестира за това насилие над личността му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155. Няколко войници с вдигнати приклади .. понечиха да се нахвърлят върху убития — искаха да издевателствуват над трупа му. Д. Спространов, С, 360. Белчо пръв се научи за побоя над кмета и съобщи на всички. К. Петканов, МЗК, 165. Такива безмилостни са людете към жени като нея още от времето на Библията — чела бе там Ния за проклятието над безплодните жени. Д. Талев, ПК, 355. Но кажи какво да правя, / кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5.
8. За посочване на обект, към който е насочено или върху който е съсредоточено действието при глаголи и произведени от тях съществителни, като: а) работя, трудя се, мисля, разсъждавам и под. Отиде в училището и дълго време работѝ над дружествените книги. Й. Йовков, Ж 1945, 150. — Говори, даскале, на селянина за земята, над която се труди, и прогони страха от сърцето на робите! Д. Талев, И, 277. Вранев не оставяше на студентите време за размисъл над въпроса, както правеха другите преподаватели. Ем. Манов, ДСР, 387. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени в природата, над неочакваните случки в живота. Елин Пелин, ПБ, 5. б) бдя, треперя, плача, съжалявам се и под. Вкъщи трепереха над нея и майка ѝ я гледаше като писано яйце. Д. Спространов, С, 147. Може би началството ще се смили над него за изключителното му усърдие и няма да го уволни. Г. Караславов, Избр. съч. II, 199. Не остана българин, който да не плака над бедствията на Мария, нещастната Асенова дъщеря. К. Величков, ПССъч. VIII, 74. — Над тебе майка, сине, бди, / здрав и весел ми бъди! Елин Пелин, ПБ, 123. в) смея се, надсмивам се, злорадствам и под. Беше срещнал младежи, които се надсмиваха над всичко. Ем. Манов, БГ, 136. Този глас беше спокоен и дързък и в него той сякаш чу горчива насмешка над самия себе си. Й. Йовков, Ж 1945, 179. Само едно беше останало в тая мисъл естествено, живо, свойствено на вечния българин: иронията, неуловимата ирония над себе си и над всичко в света. Елин Пелин, Съч. IV, 120.
НАД- I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Извършване на действие по-високо, по-горе от нещо друго или върху горната страна, част на нещо, напр.: надвесвам, надзъртам, надниквам, надписвам.
2. Извършване на действие в повече, в по-висока степен отколкото трябва, отколкото е определено или заслужава, напр.: надброявам, надвземам, наддавам, надценявам.
3. Вземане на връх, проявяване на превъзходство по отношение на някого или нещо,
изпреварване на някого в някаква работа, действие или качество, извършване на нещо по-добре, по-бързо или в по-висока степен от друг, напр.: надбягвам, надвивам, надвиквам, надделявам, надживявам, наджънвам, надлъгвам, надпреварвам, надсвирвам, надхвърлям, надх?трявам.
4. Извършване, осъществяване на действие по отношение на някого или нещо, напр.: надзиравам, надсмивам се.
II. Именна представка за образуване на прилагателни имена от съществително име с помощта и на наставка, със значение: 1. Който се намира, разположен е по-високо, по-горе от нещо, който има по-голяма височина от нещо, напр.: надбедрен, надбъбречен, надзвезден, надколенен, надморски, надоблачен, надопашен, надочен.
2. Който се намира, разположен е върху нещо, на повърхността на нещо, напр.: надводен, надгробен, надземен, надпочвен, надхрилен.
3. Който е или се извършва в повече от определеното количество, размер, норма, напр.: наднормен, надпланов.
4. Който стои по-високо от нещо, който не е свързан, не зависи от нещо, напр.: надкласов, надпартиен, надвластен.
III. Именна представка за образуване на съществителни имена от съществително име, с или без наставка, за означаване на: нещо, което е разположено или става по-високо, по-горе от друго нещо, напр.: надслов, надбъбрек, надопашие, надлез.