НАДАМГО̀СВАМ, -аш, несв.; надамго̀сам, -аш, св., прех. Диал. Дамгосвам докрай, дамгосвам изцяло или много, мнозина или всички. надамгосвам се, надамгосам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.